НЕАПОЛ

Иван Вазов

„Поклон, поклон, Неапол!“ - с този вик
летях към твоя драг предел чаровни,
поклон, ти казвам и в последний миг,
и трьгвам, хубавецо баснословни!

Обичам твоят исполин велик
и задимял, с руините вековни,
на твойто небе синия светлик,
на твоето море шума любовни.

Обичам твойта нега, аромат
и багри; твойте празници безумни
и пусти храмове, и стъгди шумни,

и пъплещий из тебе дрипав свят,
и бедност весела, и лазарони,
и ваклите моми, и макарони!

Неапол, май 1884

върни се | съдържание | продължи