РИМСКА НОЩ

Иван Вазов

Последните глъчки навънка немеят.
Въз дневните грижи дълбока нощ ляга;
а аз съм йощ буден, в гърди ми беснеят
пак спомени тайни – пак няма облага.

Във вечния град съм; пред мен Колизеят
във тъмното нѐбо черней се и бяга...
Но векове стари бездушно мъртвеят:
сърцето пред мен си пак книгата слага.

Аз чел съм я много, науст я веч зная,
но пак я прочитам и пак аз страдая.
О, книго ужасна! Кой тебе те пише?

Туй време всесилно, забвенье що води,
що сри от земята царствa и народи –
кога ще и твойте слова да избрише?

          Рим,
май 1884

върни се | съдържание | продължи