ПРЕД КЛЕТКАТА

Иван Вазов

Пред клетката на гладний лъв стоиме.
Обядът му се бави - зъл е той,
как щура се тревожен, ний следиме,
готов е да сломи затвора свой.

Виж, миличка, така в гърди сърцето
вълнува се, страдай и се люти,
кога се бави либето напето
в уречения час да се вести.

върни се | съдържание | продължи