НЕДОПЯТА ПЕСЕН

Иван Вазов

Душата си раздадох аз
в трептящи звукове и песни,
раздавам я и този час
с последните й лучи небесни.

Страданията си излях,
възторзите излях си също,
и всичко миру аз казах,
що в мен бе болно ил могъщо.

Не лъжа ли се? Някой зов,
друг някой блян в душа не бди ли?
Недоизказана любов?
Мечти недомълвени, мили?

Но, родино, за тебе пях!
Ти цяла беше в песента ми
и да открия не посмях
святаята святих в душа ми.

Ще отнеса във гроба свой
светът невидим на поета,
жадът неутолени мой
и песнята си недопета.

върни се | съдържание | продължи