Иван Вазов

„Люлека ми замириса“

Литературен клуб | българска литература | други произведения на Иван Вазов

 

НЕ ЗНАМ

 

Иван Вазов

 

 

Да бяха само тия очи страстни,
не знам тъй дълго бих ли роб остал:
аз прелести виждал съм по-опоасни
и пак орел свободен съм летял.

 

 

Нектàрните да бяха само глътки,
не знам тъй дълго бих ли те любил:
стреснàли би ме светски предразсъдки
ил'веч напит, бих чашата счупил.

 

 

Но има нещо друго, тайно, властно
у теб, що в плен ми волята държи.
Какво е то - аз питам се всечасно:
не знам, не знам! О, ти сама кажи!

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 


 
 

© 1998-2026 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]