НЕ Я БУДИ!

Иван Вазов

Ти, що пустиня ожедняла
с потоци бистри прохладни,
що на небето ми си дала
лазур и слънце, и звезди,
в душа ми болката заспала
                  не я буди!

Ти, дето беше ми казала:
„Обичай ме и мой бъди,
и аз съм твоя - цяла, цяла!“ -
и нов всемир ми изгради,
в душа ми болката заспала
                  не я буди!

върни се | съдържание | продължи