***

Иван Вазов

Със масло розово стъкленце
ковчега ми отдавна пази.
Там няма злато и елмази,
а с масло розово стъкленце.

Но как то всичко размириса -
книжата, вещите, дъските!
Надъха даже ръкописа
на тия песни, тамо скрити.

Кога да е, ще изветрее
тоз дъх от наште рози родни,
а тез песни ще ги разсее
ветрец - на блян деца свободни.

Но някои са тъй напити
със аромата, който дишат,
че цял век може би горките
ще продължават да миришат.

върни се | съдържание | продължи