Иван Вазов
„Люлека ми замириса“
Литературен клуб | българска литература | други произведения на Иван Вазов
ЗАГАДКАТА
Ни разум, ни съдбина, ни демон, ни Бога недей молù, проклина във твоята тревога.
Бездънно е небето, морята са безкрайни, загадка е сърцето с великите си тайни.
Напразно дух си тиря от извора до края - умът говори: „Диря“, сърцето шепне: „Зная.“
върни се | съдържание | продължи
© 1998-2026 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!