ГАЛБИЦА НЕ ВИДЯЛА

Иван Вазов

Галбица не видяла,
от обич не съгряна,
тя вехне потъмняла
там някъде в балкана.

Мома видях я ази
пленителна и проста -
съдбата сведе нази
(години има доста).

Дете прекрасно, мило -
трендафил росен в младост -
душа едвам разкрило
за слънчице и радост...

„Бъди честит!“ - тогава
сърце мълвеше ниско;
аз рекох - „Искам слава“
А щастьето бе близко.

Тъй близко и възможно -
но ази го пропуснах,
за друг кумир тревожно,
в житейский бой се впуснах.

И днес, един, копнея,
за оня час мечтая...
А славата? От нея
пелина само зная.

И тя в неволи клети,
горкичката, повяна,
тя, нявгашното цвете,
най-красното в балкана,

участье не срещнàла,
чело навела ниско,
за щастье ожедняла,
а то така бе близко!

върни се | съдържание | продължи