ВИДЯХ ТЕМЕНУЖКА

Иван Вазов

Видях в полето теменужка,
самотна и благоуханна.
- О цветенце, на пролет дружка
приветлива и песен ранна,
защо миришеш толкоз сладко?
         - Затуй съм цвете, братко.

Попитах славея през мая,
кат пейше нежно: - Що туй вършиш -
тъй чудно си гласеца кършиш? -
А той каза: - И аз не зная,
но радвам ли се ил копнея,
         аз требува да пея.

Попитах и сърце младежко,
Залюбено: - Защо тъй тежко
въздишаш в тая пролет млада?
То отговори: - Ах, небето
тъй наредило е: сърцето
         да люби и да страда.

върни се | съдържание | продължи