ЛИК

Иван Вазов

Всегда, навред - самотник вечен -
от самотата съм бегал,
у нази, и в предел далечен,
духовен сън не съм познал.

Пустинник същ - не бях в пустиня:
аз сe носил съм някой лик
в душата - някоя светиня:
луча в нощта, в мраза - топлик.

Блаженство ли или страданья
тоз властен лик ми е носил,
възторзи ли или терзанья -
еднакво скъп е мене бил.

Че на живота смисъл давал,
сърце пазил от плесента
и никога не ме лишавал
от трепети и красота.

върни се | съдържание | продължи