ПОДАРЪКЪТ

Иван Вазов

                На гимназистката Н. Цветкова

Хубав дар, дете, сполай,
хубаво ти - и сърцето:
замириса ми на май,
пролет лъхна ми в небето.

В твоя миличък привет -
усмих росен на зората -
чува тъжният поет
на трендафила душата.

Ясен става ми света,
луч огрей ли мойте нощи,
видя ли се във скръбта,
скъп че някому съм още.

1919

върни се | съдържание | продължи