МОЯТ ПЪТ

Иван Вазов

                       На Ат. Илиев

От ранните си младини живях
         за мен си не, а за народа,
от ранните си младини запях
         за родина и за свобода.

В духа на цели поколенья лях
         любов към свойто, вяра в себе.
Отречен и охулен се видях,
         Българио, че любих тебе;

вмениха ми песните в тежък грях
         пророци на ученья нови,
а ази сè из моя път вървях,
         отхвърлях чуждите окови.

И пръсках светлина, душите грях,
         разбрал високо си призванье,
над нивата народна бодро сях
         зърна на вяра и съзнанье.

И с таз земя се радвах и болях,
         любих я в щастье и в несгода,
и мойто битие всецяло слях
         със битието на народа.

1912

върни се | съдържание | продължи