Иван Вазов

„Люлека ми замириса“

Литературен клуб | българска литература | други произведения на Иван Вазов

 

NOCTURNO НА ШОПЕНА

 

Иван Вазов

 

 

Пианото екна и пее
под нейните пръсти - за радост
неземна, за обич и младост,
душата възнася, лелее,
с чаровна упойва я сладост -
                           пианото пее.

 

 

Пианото тихичко стене,
примира в мелодии страстни,
говори за тайно копненье,
събужда с въздишки си властни
в душата страданья безгласни -
                           пианото стене.

 

 

Пианото сякаш че плаче
със сълзи за дни отлетели,
за радости златни, умрели,
душата ридай кат сираче
пред гроби свети, запустели -
                           пианото плаче.

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 


 
 

© 1998-2026 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]