НАШЕТО УЧИЛИЩЕ

Иван Вазов

Във школото борби, вик, прах, крясъци, глъчки,
затуптели гърди и пламнàли лица;
на чешмата в коритото дрянови пръчки,
        натопени за бесни деца.

Бяг, игри из гробовете в двора църковни
(кой ги с камъни тях не лучù и не би?).
Шум от плачове детски и песни гръмовни,
        и книжа изподрани в борби.

И бръмчеж от уроци, заучвани гласно,
строгий лик на учителя сприхав, гневлив...
Как това е печално, но как е прекрасно
        в паметта, кат сън златномъглив!

върни се | съдържание | продължи