ТОЙ

Иван Вазов

Дете бях и вярвах във Бога,
и знаях, че той е в небето;
осанка той имаше строга,
каквато я виждах с тревога
на нашия храм на кубето.

И знаях, че той като нази
от плът е и слуша, и вижда,
и „дядо“ му казвах тогази -
че люби, гърми, ненавижда
от своя престол от елмази.

Днес стар съм и пак вярвам в бога.
Но веч му не зная лицето,
ни де му е трона, чертога:
той дух е, разлян в ширинето,
в душата, в света, в битието.

върни се | съдържание | продължи