ЩАСТИЕТО

Иван Вазов

В насладите дирих го,
в труда и в мисълта,
в балканите търсих го,
в природата света;

в поезьята омайна
напразно го дирих:
на славата нетрайна
пелина само пих.

Измами след измами!
Несбъднати мечти!
Но в пътя на скръбта ми
изпречи ми се ти.

И щастьето - туй цвете
от сладостни лучи,
видях го, че ми свети
във твоите очи.

върни се | съдържание | продължи