ВЪПЛОТЕНИТЕ СЕНКИ

Иван Вазов

Орфеевата Евридика,
Петрарковата нежна Лора
аз често виждах в кръгозора -
на бляновете си в светлика.

И техний образ ме пленеше,
макар невидим и безплътен,
и във душата ми стоеше
загадъчен, далечен, смътен.

Днес ти ми пълниш кръгозора,
но близка, свежа, милолика,
и славиш в себе Евридика
с Петрарковата нежна Лора.

върни се | съдържание | продължи