„РАДЕЦКИ“

Иван Вазов

Toi, Liberte, que je chante et que j’adore,
Dirige mon navire sur cette onde...
                                       Lebrun

Тих бял Дунав се вълнува,
         весело шуми
и „Радецки“ гордо плува
         над златни вълни.

Но кога се там съзирва
         Козлодуйский бряг,
в парахода рог изсвирва,
         развя се байряк.

Млади български юнаци
         явяват се там,
на чела им левски знаци,
         в очите им плам.

Горд отпреде им застана
         младият им вожд -
па каза на капитана
         с гол в ръката нож:

- Аз съм български войвода,
         момци ми са тез,
ний летиме за свобода
         кръв да лейме днес.

Ний летим на България
         помощ да дадем
и от тежка тирания
         да я отървем.

Парахода остави ни
         и по начин благ,
та дружината да мине
         на родния бряг.

Капитана - немец същи -
         отказва тогаз
Ботев люто се намръщи,
         вика с бурен глас:

Туй го искам, не се моля:
         всички сте във плян.
Тук се гледа мойта воля,
         аз съм капитан!

Чуй, там днеска мре народа
         в бой с ужасен враг!
Карай бързо парахода
         на българский бряг!

И гласа му става страшен
         при тия слова,
немец бледен и уплашен
         преклони глава.

Бърже парахода плува
         към желаний край,
Дунавът се по вълнува,
         весело играй.

Много време се измина
         как не бе носил
храбра българска дружина -
         твар за него мил.

А дружината запява
         песен зарад бой
и байряка се развява
         гордо с лева свой.

Парахода веч наваля
         на милия бряг,
Ботев шапката си сваля,
         че говори пак:

- Хайде, братя, излезнете,
         тука ще се спрем
и земята цалунете,
         дето ще да мрем!

И от радост упоени
         пред левския стяг
всички падат на колени
         на светия бряг.

- Братя! - вика им войвода
         със гърмовен глас. -
Скоро радостно народа
         ще посрещне нас!

Скоро с гръм ще поздравиме
         Стара планина,
кървав бой ще заловиме
         с турски племена!

Ний във битки не сме вещи,
         малко сме на брой,
но сърца ни са горещи -
         гладни сме за бой!

Скоро турчин ще изпита
         грозната ни мощ:
правдата е нам защита,
         левът ни е вожд!

И по цяла околия
         глас екна съгрян:
„Да живее България,
         смърт на зли тиран!“

върни се | съдържание | продължи