|
ЩЕ УМРА СКОРО НЕГЛИ...
Иван Вазов
Ще умра скоро негли - не жалея:
видях ти славата, Българийо, днес,
дочаках, майко, таз велика чест -
триумфа ти прекрасен да възпея.
И мойта песен - изблик на сърцето,
жив ек на славата ти - ще ечи
в грядущето. Прахът ми ще мълчи,
но тя сребриста ще звънти в небето.
О, не, не щъ умра - в гроб нека тлея, -
че мойта песен е един листец,
прибавен в твоя лавровий венец:
аз в твоето безсмъртье ще живея.
Януари 1913
върни се | съдържание | продължи
|