СВИРИ НОЩНАТА ФЪРТУНА

Иван Вазов

Свири нощната фъртуна,
     снежни преспи вей,
пред замислената куна
     кандилце мъждей.

Боже, чуй от твойто небе
     скръбните сърца,
тука молят се пред тебе
     майка и деца.

„Молете се, мои птички,
     майката шепти,
помолете се за всички -
     зимата пищи.

Планините са студени,
     ледна е нощта,
молете се, дяца, с мене,
     за сиромашта;

за войската, дето мръзне
     на полето въи,
там и ваший тейко зъзне
     буден, без огън.

Вихри веят по полето
     и снегът вали...
Боже, дъхни от небе.то,
     времето стопли.

Духни, развей снеговете,
     спри вятъра лош,
пални слънцсто да свети
     в тая черна нощ,

да им грейне, да им стопли
     клетите сърца -
ще познаят, че се молят
     зарад тях деца.

Молете се, мои птички,
     за ваший баща,
помолете се за всички
     ледна е нощта.“

върни се | съдържание | продължи