ПЪРВИЯТ УБИТ СЪРБИН

Иван Вазов

Когото видях в Драгоманския проход на
11 Ноември 1885 г.

Нещастнико, побратиме,
     остави тука кости.
Прав, крив ли бе - не съдя те, -
     почивай, бог да прости.

Безгробен леш прострял си се,
     над теб се вий орлица...
Не за добро прекрачи ти
     през чуждата граница.

Огън и меч, и бедствия
     в земя ни, братко, внесе.
Нещастнико, прощавам ти,
     но с болка във сърце си.

Там в Шумадия тихата
     вдовица майка стене,
примира сърце трепетно
     от мъка и съмненье.

„Убиха го детето ми!
     Де рожбата ми мила?
Ах, господи, на краля аз
     какво му бях сторила!“

Но стана тя, помоли се -
     олеква й на сърцето:
„Пази го, майко божия,
     пази ми ти детето!“

Довечера ще дойде влък
     юнаку кръв да лочи,
орлицата - кат мина аз -
     ще клъвне мътви очи.

А там оназ... нещастната,
     си шъпне към небето:
„Закриляй, майко божия,
     закриляй ми детето!“

Ех, скоро, като мълния,
     ще гръмне вест: заклан е!
И тя ще чуе - майката, -
     проклет да си, Милане!

върни се | съдържание | продължи