Иван Вазов

„Тъгите на България“

Литературен клуб | българска литература | други произведения на Иван Вазов

 

Т. КАБЛЕШКОВУ*

 

Иван Вазов

 

 

О, Каблешков, загина!
Загина гордо ти!
Огънят ти изстина,
земята с теб зарина
надежди най-свети.

 

 

Сърце ми още пази.
приятелю злочест,
тез думи, що тогази
със жар каза, и ази
ги слушам като днес:

 

 

„Ох, брате! Зло е време!
Народът е убит,
не мисли той да снеме
това проклето бреме
от своя врат притрит.

 

 

Заклех се да се трудя
и до последен час
духа му да разбудя
и искрата да гудя
за бунта между нас.

 

 

И знам, че ще страдая
за таз висока цел,
но всичко ще изтрая
и няма да се кая
за тежкия си дел.

 

 

Но ак' по участ люта,
че роб ще съм, съзра,
то в същата минута
по примера на Брута
свободен ще умра!“

 

 

Ти радост, мир, угода
не знайше оттогаз,
ти плачеше с народа
и бунт зарад свобода
приготвяше у нас.

 

 

Настана ден Гергьовден!
Сънят ти оживя:
пламнa гневът народен
и пряпорец свободен
в Балкана се развя.

 

 

Но в битките с вразите
не те намери смърт,
ни тамо в планините,
нито под съсипните
на бащиний ти кът.

 

 

Отруден, окървавен,
с разбиено сърце,
за левът обезславен
ти падна, с яд удавен,
роб в турските ръце.

 

 

Горкана! И когато
изваден бе на съд,
със ярост във душата
ти като Караджата
ревеше на врагът:

 

 

„Сган тигрове проклети,
презирам ваший бяс!
Бесете и колете
и с кръв се утолете,
но близо й ваший час!

 

 

Ще умра аз, тирани,
как братята ми мрат!
Покрити с люти рани,
с вериги оковани -
не е ни мил светът!

 

 

Но дор сме ний в гробове,
души ни ще родят
безброй юнаци нови,
кат нази все готови
на вас да отмъстят!"

 

 

И да им не оставяш
но-друга радост тям,
ханджар един долавяш,
в гърди си го ударяш
и падаш мъртъв там.

 

---------------------------

 

 

---------------------------

 

О, душо благородна!
Горка бе твойта смърт;
но тя не бе безплодна;
идеята свободна
възкръсна тоя път.

 

 

И колко ощ безбройни
момци в тоз бунт свиреп,
на таз идея войни,
разпалени, достойни,
изгубихме кат теб!

 

 

О, Каблешков, загина!
Загина гордо ти:
огънят ти застина,
земята с теб зарина
надежди най-свети!

 

 

2 юли 1876

 

 

 

---

 

 

* Тодор Каблешков - Образован момък, родом из Копривщица -
и един от най-въодушевените апостоли преди бунта. (б. а.)

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 


 
 

© 1998-2026 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]