Иван Вазов

„Тъгите на България“

Литературен клуб | българска литература | други произведения на Иван Вазов

 

ПРОЛЕТ

 

Иван Вазов

 

 

Сладко вече греят
пролетни зари,
миризми се леят
и зефири веят
в младите гори.

 

 

Реки зашумяват
в пресните треви,
животинки шават
и цветя подават
своите глави.

 

 

В гори шумни, гъсти
птичките цвърчат,
по пашите тлъсти
агънца чевръсти
блеят и търчат.

 

 

Пъстри пеперуди
лутат се навред;
мравката се труди,
пчелите кат луди
тичат зарад мед!

 

 

Щъркелът се връща
от чужди страни,
лястовичката съща
в ланската си къща
пак се настани.

 

 

Естеството цяло
веке се засмя;
всичко оживяло,
всичко е запяло -
небе и земя.

 

 

Върхът на Балкана
още се белей
в зимна си премяна:
там бучи бурана,
тамо мраз владей!

 

 

Но и в тез премежди
там, из буйний сняг,
цветя ще съзреш ти
кат наште надежди,
изникнали пак!

 

 

8 априлий 1877

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 


 
 

© 1998-2026 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]