ПОЛИТИКА

Иван Вазов

I

„Падна тиранът! Падна султана!
Свалихме веке Абдул Азиза -
и на престола Мурад възлиза:
епоха светла за нас настана!“

Тъй викат днеска кат побесняли
паши, везири, софти, журнали,
що са до вчера кокал глозгали
и на тирана песни са пяли.

И дипломати с тържество кряскат:
„Турция вече напред отива!“
Вредом празнуват и ръце пляскат.
А България кръв я облива.

ІІ

И Мурад Пети ведно с Митхадът -
единът гламав, другий джелатин -
нови реформи, фермани вадят,
за да подпират тронът разклатен.

„Всички сте равни - Мурад казува, -
българи, турци все едно значат:
българи имат право да плачат:
искам раята днес да добрува.“

Зли подигравки!... Лъжи гнуснави!
Светли надежди пълнят Европа.
Андраши вика: „Болний оздрави!“
Дерби от радост скача и тропа.

Турско да цъфне всички залягат,
кроят реформи и конституций,
пращат черкези, башибозуци
по-скоро тамо да ги прилагат.

А България в черно чернило
Богу се моли, цял свят проклина!
В пламен, в тъмница и на бесило
и под нож остър чада й гинат.

1876, юни 12

върни се | съдържание | продължи