Иван Вазов

„Тъгите на България“

Литературен клуб | българска литература | други произведения на Иван Вазов

 

ТРИУМФЪТ НА ТУРЧИНА

 

Иван Вазов

 

 

A nоtre rаgе аinsi riеn nе s'оррosa.
Рsаrа n'еst рluis. Dieu vient dе l'effacer.
Sur ses d?bris le vain qanqueur qui se repose
Rêve le sang qu'll lui reste à verser.

                               (Рsаrа, Веrаngеr)

 

 

 

С кръв гяурска утолихме
Жаждата си, ей Аллах!
Ний душмана поразихме,
И байрака си побихме
     Върху неговия прах!

 

 

С името на Мохамеда
Мръсния стъпкàхме кръст!
Ей Аллах! Каква победа!
Черна кръв се вредом гледа,
     Знак на страшната ни мъст!

 

 

Българи! О сган робове!
Смърт ли вий креехте нам?
Тъй ли чупите окови?
Тъй ли вдигате ножове
     Срещу славния Ислям?!

 

 

Вижте, как ви зле измачка
Вас пророковият гняв!
Сичко ваше нам е плячка,
А момите ви - играчка
     На добишкия ни кеф!

 

 

Ваште хубави градища
Днес са страшен пущинак,
И въз техни пепелища
Гарваните грачат! Вижте
     Перущица и Батак!

 

 

Вий сте жертви поругани
И оставени на нас,
И от наште ятагани
Кой ще смей да ви отбрани?
     Кой ще се смили за вас?

 

 

Ей Аллах! Каква победа!
Цапаме в гяурска кръв.
Пущинак се вредом гледа
И гяурските му чеда
     Дразнят ни със нова стръв.

 

 

Скоро сичко ще се свърши!
Сичко ще да стане прах!
Ножът сичко ще довърши -
И огънят ще избърши
     И последний знак от тях?

 

 

А Русия?!... От години
Враг е наш непримирим!
Нека днес сеир да чини -
В нейни братя и роднини
     Как ще да я поразим!

 

 

1876, юлий 30

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 


 
 

© 1998-2026 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]