Щастие:

джобовете са пълни с пумпали,
увиснали усмивки носи шията.
Морски камък до крака, който не е море.
Пердета през светлината.
Виенско колело на думите
и една вятърна мелница за вятър.

Не се нуждае от рамка, за да се превърне в картина.
Не иска нотите си в петолиния да впише.

Преминава границата със Съня, където:

орехите чупят дланите му меки,
от тях се стеле око на врабец.
Стъпките му придобиват шумолене,
печат за откровение и писмо.
Восъкът му пари под очите.
Разпятие в клепачите му тлее.

Къде?
Къде е?
Къде е връзката?
Къде е връзката между щастието?
Къде е връзката между щастието и?
Къде е връзката между щастието и сънят?

Връщане от странство:

влажни са чаршафите белосани,
по стената има дупки и боя отдавна.
Промяната е постоянна величина.
Стомахът му прилича на юмрук.

върни се | съдържание | продължи