XXV

Илко Димитров

Заключени между началото и края си
цветята, пътищата и реките свършват,
изоставени от веществата си.
Аз приемам реките в себе си
и те остават,
пренясам ги в шепи към устието на някой ангел.

Потъвам в себе си и изтласквам навън светлина.

върни се | продължи