VIII

Илко Димитров

Да съществуваш в себе си единствено -
каква отговорност към света!

Но какво е „в себе си“? Нима е
твоя собственост това,
от което ти си част, или е възможно
коренът да притежава
пръстта, в която се е вкопчил,
или пък камъкът - вдлъбнатината,
описваща контурите му? Себе си
не е духът, ни тялото - това е
третото, което ги събира, за да съществуват,
по-високо, от където те се виждат,
по-далеко, където те отиват. Себе си - това е
върхът на пирамидата,
хвърлеят глина, от която ще направиш бряг,
новите земи, които отвоюваш от водите и нощта.

Все по-повече,
все по-цялостно в себе си -
качено върху раменете ти на конче
Естеството се извисява с още един ръст.

върни се | продължи