X

Илко Димитров

Отиваме ли си крайно,
завличаме като с рибарска мрежа
точките на допира с реалността,
услужливо разставени
около местостоенето ни -
като че неподготвени смъртта ни сварва,
пропадаме внезапно,
но неусетно за самите нас
изоставяме във въздуха от себе си
и то остава там.

Един ден,
изсушено между страниците цвете
ще описва на някого походката ми.

върни се | продължи