Мария Донева
поезия
Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на авторката
***
Още не е зелено, но все пак си личи, че земята полека поотваря очи.
Поолеква небето, разкопчава яка, пооглежда се - ето, по е светло така.
Търкат длани мухите, слънце щом ги допре, позадрямват отвити. Май вървим на добре!
Електронна публикация на 04. април 2009 г. © 1998-2026 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!