***

Мария Донева

Прилепчиво прилепало,
също като невидяло,
през една минута звънка -
Ти излезе ли навънка?
и потропвайки с копита,
пак звъни и пак те пита -
Весел ли си? Със кого си?
Някой път компот ти носи,
друг път хруска ореховка,
кво ли не си пъха в човката,
равномерно дебелее,
като шантаво се смее,
щом затвориш, се отчайва,
вряка, после се разкайва,
след това звъни отново,
и за любене готово
всеки час и всеки ден
ходи си без сутиен.