Изгубени

Калоян Праматаров

 

На Зайката

 

 

Тресавища от болезнени сънища
в подножието на смътните склонове
върхове от гадни постъпки
мъчително изкачване
към слънцето
излегнал се в прегръдките
на топлата светлина
бълнувам забравил, мразейки истински
жаден съм, капчици по орловите нокти
галят нежно очите ми
бунгала и жълтеникави прозорци
в студенината на окончателните решения
мисли припукват под краката
подути от скитане, разрязани на тънки филийки
по скалните гребени
в светлосиньото на езерата от изгнили зъби
усмивки в небето
плуват захвърлени.