Мъж и жена лежат в бяло легло.
Утро е. Мисля си,
скоро ще се събудят.
На нощното шкафче има ваза
с лилии; слънчева светлина
прелива от гърлата им.
Виждам как той се обръща към нея
като да промълви името й
но тихо, дълбоко в устата й -
на перваза на прозореца,
веднъж, дваж,
птиче се обажда.
И тя се пробужда; дъхът му
изпълва тялото й.
Отварям очи; ти ме гледаш.
Почти над стаята
слънцето плавно се носи.
Виж лицето си, казваш,
и държиш твоето близо до мен,
като огледало.
Какво спокойствие лъха от теб. A огненото кълбо
бавно минава над нас.

върни се | съдържание | продължи