Знаеш ли какво бях, как живях? Знаеш
какво е отчаяние; в такъв случай
зимата значи нещо за теб.

Не очаквах да оцелея,
земята ме притискаше. Не очаквах
пак да се събудя, да почувствам
в мократа земя тялото си
пак да откликва, запомнило
след толкова дълго как пак да разцъфти
в студената светлина
на първа пролет -

уплашено, да, но пак сред вас
викам да рискувам малко радост

в суровия вятър на новия свят.

върни се | съдържание | продължи