Има един миг след като отместиш окото си
когато забравяш къде си
защото си живял, както изглежда,
някъде другаде, в притихналото нощното небе.

Спрял си да съществуваш в този свят тук.
На друго място си,
където човешкият живот няма смисъл.

Не си някакво същество в тяло.
Съществуваш като звездите
участник в тяхната тишина, в безкрайността им.

После си обратно пак в света.
През нощта, на ветровит хълм,
разглобяваш телескопа.

По-късно разбираш
че не образът е нерален,
а връзката е лъжовна.

Отново виждаш колко далече
са нещата едно от друго.

върни се | съдържание | продължи