Безсънни нощи като влажни чаршафи
в завихрянията на моя мозък
прострени на вятъра на опасността
изригване и вечно горене
на друга желана кожа която ще изгаря
в пламъци възпламеняваща гледка.

Година след година гнездо за
мигриращи птици
търсейки топли климати
в принудено заточение през зимата
победени невъоръжени и пленени
наранените им сърца объркани
болката обагрена с хладна омраза.

Един сезон в ада, друг
във временното настояще, ясно небе,
и накрая тъжната красота
на друга пременена репетиция за големия сън.

върни се | съдържание | продължи