Нейната овесена гимнастическа красота,
тази култивирана енергия,
дерматично твърда,
и ментално ефирна

                                        ме приближава
                                        пресича се с мен
                                        музиката
                                        на въздуха

и животът й продължава по пътя си,
безразличен,
незасегнат от смъртта ми,
от живота ми.

И ето ме
с нея в мен винаги
                                        безсънен
                                        и неоткупен
като единствения ми другар някога:
болестта.

върни се | съдържание | продължи