ТИБЪР

Иван Вазов

Влачи, о, старий Тибре, твойте мътни
вълни между травясали стени
и бурени и спомени безсмрътни,
живущи в тез вековни съсипни.

Във твоя шум печални йоще тътне
гръмът на миналите страшни дни,
а твойто име буди във умът ни
рой цезари, триумфи, кръвнини.

Течи, о, Тибре славни, и влачи се
край бурените, кат усоен смок,
се с тоя мътен шар и прашен ток.

Казал би странникът, че йощ не си се
обистрил, от деня кога срути се
с гръм старий свят край твоя бряг висок.

Рим, май 1884

върни се | съдържание | продължи