В ПОМПЕЙСКИЯ МУЗЕЙ

Иван Вазов

„Не бутай тоя съд - каза стражарът, -
разпукнат е... почти полуизгнил...
Чуплив е той, не бива да го барат,
най-малкий удар би го разломил.

Звънлив и як излял го бе грънчарът;
той благовонни миризми е крил,
той сладък дъх е пръскал из олтарът,
палатите е с аромат пълнил.

Но лава огнена бухна - обля го!
Не го строши съвсем, но що? Пукна го.
Не бутай тоя съд, далеко стой!“

Тогаз турих ръка до сърце близко
и, мрачен, дълго се повтарях низко:
„Не бутай тоя съд, разбит е той!“

Хотел „Диомед“

върни се | съдържание | продължи