В ПЛАНИНАТА

(Писмо)

Иван Вазов

Далеко си, но ти си тука: -
усмихваш ми се във горите,
вървиш из дол, летиш към чука,
дружиш ми стъпките, мечтите.

Далеко си, но си при мене:
във речний шум гласа ти слишам,
здрависвам те в цветя засмени
и в мириса им - тебе дишам.

Далеко си, но непрестанно
теб сянката се с мойта скита
и твойто име постоянно
във моя говор се преплита.

върни се | съдържание | продължи