В ДЪБРАВАТА

Иван Вазов

Писмоносецът ми подава
често драго писъмце -
тичам в близката дъбрава
с развълнувано сърце,

без сведоци да поглъщам
ароматни редове,
в него тебе да прегръщам,
теб и мойте бленове...

И цалувам във забрава
всяка реч и мисъл там:
вече в тихата дъбрава
наизуст го цяло знам.

върни се | съдържание | продължи