ПОЕТ

Иван Вазов

Душа му - храм на химни,
на образи, мечти -
гори, не се пести:
в веявиците зимни
и в майски красоти
раздава се, звънти.

Душа му - свят мъглив
на тайни сновиденья,
на скръб и вдъхновенья,
ту мисъл, ту порив -
всегда е извор жив
на стонове и пенья.

върни се | съдържание | продължи