Иван Вазов
„Люлека ми замириса“
Литературен клуб | българска литература | други произведения на Иван Вазов
ЛИРА
Звънлив кат кристал и лек кат зефира цветята поласкал и плътен кат метал, стихът се лей, примира из неговата лира.
Кат слънчов ясна ден, кат истина проста, чаровна, като блен - на нощни бденья госта - речта му, плам свещен, душите взима в плен.
върни се | съдържание | продължи
© 1998-2026 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!