КЪМ БОЙНИТЕ ПОЛЕТА

Иван Вазов

Разсъмва се. Навън е мъгляво, дъжд и киша.
Внезапно влажний въздух вик някакъв раздра:
войници там вървяха и викаха ура! –
            в мъгла и дъжд, и киша.

Вървят, вървят деннощно в безкрайни върволици,
течат вълни човешки за кървава война,
изчезват – други идат – от цялата страна
            вървят с ура войници.

Българио, ти цяла си напън нечовешки,
дух, нерви, мишци, огън – настръхнал серафим, –
летиш напред стихийно във сеч, в барутний дим
            във напън нечовешки!

Ти даваш всичко свое: снага, душа и кръв,
и даваш ги със радост под вихрът на урата.
Мощта на урагана, гневът на страшний лъв
            ти носиш във борбата!

Ноември 1912

върни се | съдържание | продължи