|
ЛЮЛЕБУРГАЗКИЯТ БОЙ
Иван Вазов
Поручику Борису Вазову
Битка титаническа, ужасна –
нови Мукден, Лайпциг, Ватерло,
Бородино – сеч стихийна, бясна –
грозний смях на адското пъкло;
бой на петвековните омрази,
на два гневни свята лют двубой,
среща на човешките талази,
побеснели, в страшен рев и вой;
полмильон борци, два урагана
светоломни, в бяс, в полуда зла,
сблъскали се – Азия с Балкана –
гръм и плам из огнени гърла!
Издържа ти, лъво смел балкански,
таз борба – светът трепери йощ! –
Рухна в дивий бяг на ордите османски
сетнята на варварството мощ!
Рухна тя навек в страха, позора,
страшний колос – сянка, съсипни!
Гледам, там далеко в кръгозора
стамбулските клатят се стени.
Ноември 1912
върни се | съдържание | продължи
|