Пет века ужаси, убийства и кланета,
пет века в дим и смрад потънали светини,
пет века с топла кръв обливани полета
и земни раеве превръщани в пустини,

пет века варварства, насилия безчестни
на твойте идоли светът дължи, поете!
Ти вийш венци на мор, за тигър пееш песни:
на Кочани и Щип не чу ти ревовете!

Свести се! Твоят химн жесток и светотатски
е храчка, фърлена въз бога и човека;
а наший меч лети да тури край на адски
тегла, да тури край на черний срам на века.

Не хищни замисли ни движат, нито злоба –
с кръвта си ний чъртайм велика епопея,
ний носим свобода в тъмницата на роба,
ний носим подвига свещен на Прометея;

ний носим слънце там, де гробен мрак царува –
в злочестите земи, де братя иго влачат –
и скоро нов живот ще там да заликува,
а ти си поплачи въз гроба на палачът.

Ноември 1912