ПРЕД ГРОБА НА МАЙКА МИ

Иван Вазов

Умряла на 6 ноември 1912 г.

Гърми към Мраморно море войната,
на нов живот тя призовава роба,
победно там се веят знамената,
а тук аз майка ще зарина в гроба.

О, майко мила, свята майко моя,
прощавай, сбогом, сетня е раздяла!
Не чуйш, а ледната останка твоя
земя ще глътне, и за вечност цяла.

Изгубвам те, о майко благородна,
с любов обсипвала ме, с грижи нежни
от люлката под стряхата ни родна
до тез дни на живота ми метежни.

Печален дял бе твоя, душо страдна,
верига скърби беше ти живота;
но, героиня, ти под тях не падна,
търпя без ропот своята голгота.

Сама скръб цяла, в мойта – то бодрй ма,
отпадах ли, ти дигаше ме, мамо,
и всичко светло, що в душа ми има,
ти насади го, теб дължа го само...

Текат сълзи, сърце се къса, стене.
Допява се молитва погребална
и тихо в гроба снимат я студени
и с пръст засипват майка идеална...

Но мойте сълзи спряха ненадейно:
спомних при тоз гроб веч полузаровен,
че там далеко днеска чудодейно
възкръсва цял народ из гроб вековен.

Ноември 1912

върни се | съдържание | продължи