НА МИЛОШ МИЛОЕВИЧ И СЪДРУЖИЕ

Иван Вазов

Полвек посявахте лъжата гнусна
в земята сръбска, о, жреци коварни,
и вашто семе плод обилен пусна:
пожнахте срам - не сте ли благодарни?

Полвек народу разума мрачихте,
убихте правата му свяст природна,
душа му млада с татул вий поихте,
хранихте го с вражда неблагородна.

Милош Милоевич, сега къде си?
Що правите, нещастни комедйаши?
Разгромът сливнишки ви зле потресе,
пръсна дима из мозъците ваши.

Пиянци, изтрезнейте, веч е време,
слепци, прогледайте и вижте зрака,
ил ти поне стани, о, сръбско племе,
и прогони тез бухали на мрака!

Пловдив, ноември 1885

върни се | съдържание | продължи