ПРИ ЦАРИБРОДСКИЯ БОЙ

Иван Вазов

Луча! Свети разкошно през мъглата,
реви, о, лъв от векове замлъкнал,
фърчи, орел, из клетката изфръкнал,
о, дух народен, разпери крилата!

Лети, свети и нивга да не гаснеш;
топлй сърца - герои да развъдиш;
пет века трябваха - убит да бъдеш,
а час ти стигна - гигант да пораснеш!

Свободо, ти из тъмните гробове
извикваш трупа - херувим да стане;
магеснице, ти в нашите Балкани
сред зимата разцъфваш лаври нови!

Цариброд, ноември 1885

върни се | съдържание | продължи